Вчера 9 април 2020 г. неделя, Великден (Възкресение Христово) на светофар в София е зверски убит журналиста и телевизионен водещ Милен Цветков. Спрелият на светофар автомобил на Милен Цветков е блъснат от друг автомобил управляван от 22 годишен дрогиран водач. Господин Цветков беше лъчезарен, усмихнат и смел журналист, който не се страхуваше да задава важни и неудобни въпроси. Човек, от когото болното ни общество имаше необходимост. Светла му памет. 

Значението на “убит” в контекста НЕ е предумишлено, но подобно безотговорно поведение на пътя е престъпление, а всяка смърт причинена от престъпление е убийство!

Истината е, че Милен Цветков и всяка жертва на пътя, която е следствие на употреба на алкохол и дрога или просто на агресивно и арогантно управление на автомобил, е жертва на беззаконието, на липсата на отговорност и на неумението НИ да познаем и владеем емоциите. Егото и чувството на превъзходство над всичко и всеки ни прави убийци в пряк и преносен смисъл.

Всеки случай на някой убиец на когото му се е разминало увеличава това чувство за безнаказаност и беззаконие.   

Непукизмът убива, защото непукизъм е равно на липса на отговорност – не ми пука, не НИ пука. 

Демокрацията, за да работи, изисква от всеки член на обществото да понесе частица отговорност за всяка несправедливост, защото “държава”, в която цари безотговорност е населена от хора, които нямат отговорност – ако не за себе си, то към създаването на правова държава. В България избирателната активност традиционно е около и малко над 30 %.  

Убежденията и разбирането на правовата и демократична държава НЕ се предават по генетичен път – те се възпитават. Поколението израснало преди 89 – та година не е обучено на това, по обясними причини. Сега НИЕ очакваме техните деца и внуци да имат демократично съзнание. Може, но с много и съзнателна работа от ВСИЧКИ ЗАЕДНО – учители, родители и всеки един от НАС. 

Обществото има толкова много инструменти да създава и променя правила. Образованието е най – силния механизъм. 

За значението на обществото и начина да поставим рамки и правила за отговорно поведение е писано много. Дори само един раздел от книгата на Питър Бъргър “Покана за социология” може да даде добра представа на неспециалист. Главата се казва “Социологическата перспектива – човекът в обществото. В тази глава са представени ролята и възможностите на обществото да влияе върху начина по който отделният индивид се самоопределя и как обществото, чрез правила и институции може да осъществява контрол. 

Преди няколко години, поради негативни промени в компанията за която работех, започнах да посещавам събития за Кариера с кауза и социално предприемачество. Търся начин по който да започнем да изкореняваме непукизма в средата си и да го заменим с отговорност – как да превърнем отговорността към себе си и към обществото в ценност.

Едно от решенията, които виждам е в образователната система да влязат теми и предмети, които да насочат вниманието на децата, а чрез тях и на родителите към същността на човешкия характер, към убежденията и ценностите ни, и към ролята на човек в обществото. 

1. Емоционална интелигентност – предлага знания за това как функционира нашия вътрешен свят. Как да разберем, да изградим себе си, да си поставим цели съответстващи на ценностите ни и БУКВАЛНО да живеем по – добре и по – качествено! Учи ни на емпатия и на социални умения – на това да се разбираме и да си си сътрудничим по-добре. 
2. Финансова грамотност – предлага знания за това как да печелим и как да използваме парите си! Как работи икономиката. Управлението на личен и семеен бюджет е инструмент да разберем ценностите и приоритетите си през начина по който харчим парите си.  
3. Политическа култура – предлага знания как да избираме тези, които харчат НАШИТЕ ОБЩИ ПАРИ! Какви са разликите в различните политически и икономически системи, важните институции, инструменти и параметри на системите и на обществото. Изводи всеки ще може да направи за себе си, когато е запознат с възможните решения.

Фаталният инцидент от вчера беше причина отново да се обърна към родители и учители в голяма група на тема ОБРАЗОВАНИЕ във фейсбук и да попитам:

“Остана ли някой, който не вярва, че в училище спешно трябва да влезе отделен предмет или програма, която да ни учи да се владеем и да мислим задълбочено над начина ни на живота, ценностите ни, морал, справедливост…
Убиецът с джипа е на 22 г.
Семейството, личния пример, кой?
Когато щетата в обществото ни е толкова огромна има само един начин да тръгнем в правилната посока и това е систематизирани знания за човешката същност в образователната програма!!!” 

Голяма част от коментарите под публикацията бяха, че това е работата на семейството, да не прехвърлям отговорност върху учителите, важни са първите седем и т.н. 

ДА! Семейството и личния пример работят най- добре за изграждането на личността! Но когато обществото, чрез държавата и нейните институции функционират нормално! 

Целта НЕ е да се прехвърля отговорност, а да се търси начин за създаване на такава! 

Родители, учители и всеки един осъзнат и образован гражданин може да допринесе в тази посока! Как – като изразява гласно мнението си по важни теми и като отделя лично време за кауза! 

Личността се формира в семейството, в училище и от средата, Средата е всичко от прочетените книги до всяка една реклама, която сме видели някога и ни е направила силно впечатление. Корпорациите успяват да налагат имидж и да създават мода и потребности у хората точно по този начин – чрез рекламните послания. 

Световно известните личности стават такива по същия начин – чрез “продаването” на послания и създаването на култура. 

Демокрацията дава възможността това да става свободно, но когато не сме доволни от резултата е възможно да го компенсираме, чрез работата на всеки един, чрез образованието и чрез държавата в лицето на нейните институции. 

Институцията, която всички посещаваме е училището! Това е широката основа, от която може да започне голяма промяна. 

Няколко важни теми, върху които си заслужава да обърнем внимание на всяко дете:

1. Как се изгражда личността?
2. Какво е ценностна система, как се създава, как може да бъде променена.
3. Каква е ролята на индивида в обществото?
4. Какво представлява демокрацията?
5. Как работи?
6. Кои са важните институции?
7. Кой взема решения?
8. Какво е правова държава? 
9. Как се създава и управлява държава в режим на демокрация. 

Всички тези въпроси са обект на философия, психология, педагогика, социология от векове. 

ОБРАЗОВАНИЕ НА ТЕМА ЛИЧНОСТ И ОБЩЕСТВО е нещо различно от възпитание, но може да даде същият добър резултат.

Темата е безкрайна! 

Философията и социологията, в комбинация с педагогика и психология, поднесени на разбираем език в ранна детска възраст могат да направят чудеса с всяка държава! Дори и с нашата, колкото и невероятно да звучи.

Хората са различни и в това е красотата на света, но в нашия начин на мислене и на живот има нещо, по което отделни хора в обществото си приличат. 

Независимо от различията си „обикновените“ хора държат на няколко неща, които формират тяхната ценностна система.

ИСТИНА/ЧЕСТНОСТ, ЛЮБОВ, УВАЖЕНИЕ, ЧОВЕЩИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ, ОБЩУВАНЕ, ТРУДОЛЮБИЕ. 

Общество в което изброените по-горе ценности са общовалидни и важни за всеки ще има бъдеще!

Да помечтаем каква ще е България, ако теми като образование, личностно развитие, доброволчество и кауза бъдат по модерни и увличащи от всичко комерсиално в заобикалящата ни среда. 

Училището е широката основа и институцията, през която преминава всяко дете!

Училището може да бъде опорна и отправна точка. Това не значи да отнемем функцията на родителите. Всички трябва да имаме една цел – отговорни и съвестни граждани осъзнаващи резултата от техните действия и бездействия! 

Всеки, който противопоставя родители и учители, управляващи и управлявани, работници и началници, граждани и селяни, столичани и провинция, НЕ допринася за изграждането на здраво и функциониращо общество и държава! 

Обществото е съвкупност от граждани отговорни към себе си и общността, правейки осъзнато и информирано важните избори. 

В социологически план, идеализмът набляга на това как човешките идеи – особено вярванията и ценностите – оформят обществото.

Колкото повече хора повярват в себе си и идеята, толкова по – близо сме до целта.

Бъдещето на общност ще е такова, каквото е в представите на най – активната и силна група в общността.