Един от най – големите проблеми в света, може би след екологията, е разпределението на благата. Световното богатство се концентрира в ръцете на все по-малко хора – ножицата между бедни и безмерно богати се отваря все повече.
Развитието на технологиите дава редица възможности това да се промени, чрез споделена икономика и възможността стоките и услугите да достигат по-възможно най- късия път от производителите и създателите на благата до потребителите. Моделите базирани на споделена икономика навлизат в различни сектори вече и в България.
Има само едно условие и изискване тези примери да стават все повече и повече – желанието на обществото да насърчава това поведение, което води до запазване на по – голяма част от стойността при създателя на услугата, а не при прекупвачи и търговци.
Това е важно, защото всички ние имаме интерес да се насърчават онези личности, които създават, които творят – без тях няма да има какво да търгуваме.
Нека наричаме поведението, което води в посока повече себестойност за творците и производителите “Икономически осъзнато поведение”.
Най – общо казано, “Икономически осъзнато поведение” е този модел, при който масовите граждани и потребители си задават един важен въпрос:
“Кой печели от моето съществуване?”
В подкрепа идват въпросите:
Къде и как заработвам парите си?
Къде, как и за какво ги харча?
Как избирам работодател, доставчик, партньори?
Какви са техните ценности и цели?
Конкретен повод за този текст е задочен разговор в LinkedIn с известен български автор. Разговорът се пренесе във Facebook, където се включиха още двама автори на книги.
Накратко изводите:
- Достойно възнаграждение за труда си (като автори на книги), получават онези автори, които успяват да се издават сами. За да се издава сам един автор, първо трябва да е написал “бестселър” и второ да има знания, умения, желание и време да поеме редица административни задачи и отговорности.
- Авторите, които издават творенията си през големите издателства и книгите им се продават в големите книжарници, печелят в пъти по – малко от издателя и търговеца. Освен това, няма контрол върху броя издадени и продадени копия. Т.е. на теория е възможно да бъдат “ударени” два пъти – веднъж от начина, по който работи системата “книжен пазар” и втори път от издателя.
Защо е важно този модел да се промени?
Книгите и литературата имат силата да формират личността.
Образованието е това, което прави разлика между човек и личност, между група хора и общност. А всеки образован човек чете – жаден е знания и различна гледна точка, иска и търси храна за ума и въображението си.
Образованието и книгите са единствения начин човечеството да се пребори с материалната и консуматорска култура, която БУКВАЛНО убива планетата и човечността!
И имаме всички предоставки да го направим.
- Технологии – blockchain набира скорост и приложение в редица сектори и дава възможност за проследимост и сигурност на информацията.
- Социални мрежи – днес всеки е “оплетен в мрежата”, поне в една. Социалните мрежи могат да бъдат заплаха или възможност – от нас зависи как ги използваме – те са просто инструмент.
Технологиите, социалните мрежи и разбирането за “Икономически осъзнато поведение”, в комбинация, дават възможност за организиране на българските автори в едно издателство, което да осигури достатъчен доход за оперативни разходи по издаването и да остави по – голям процент от стойността на продукта КНИГА в ръцете на авторите, на творците!
За да се случи остава едно условие – всички четящи и мислещи хора да подкрепят идеята, като купуват български книги директно от издателство на българските автори!
Аз се казвам Светослав Еленков.
По образование съм икономист и търся съмишленици, с които да валидираме идеята (сред автори и читатели), да проверим има ли вече издателство, което си е поставило подобна цел, осъществима ли е идеята, какво би струвало като време, усилия и пари, и ако си заслужава – да го направим.
Ножицата може да изглежда и така – от нас зависи, колко ще допуснем да се отвори. Имаме инструменти за контрол – остава желанието и волята за “Икономически осъзнато поведение”. 
