Причината за този текст е една конкретна случка и поредица от събития, но тя е просто едно парче – част от пъзел, част от много други свързани събития.
Всеки човек, обичащ да наблюдава света около себе си, има негова собствена система да навързва уж случайни факти в система – неговата ценностна система и мироглед.
„Цялото е по- голямо от неговите съставни части.“
Не знам дали цитатът е точен и кой е авторът, но тази мисъл обяснява добре смисъла на дадено производство. Купувате суровини, наемате работници, създавате организация и произвеждате нещо – нещо, което струва повече от суровините, труда на работниците и риска за Вас – предприемача, като включите заплата за себе си, печалба, данъци, осигуровки, цената на парите (доход, който биха Ви донесли парите с по-малък риск без да се ангажирате с труд и време).
Това е модела за печалба в така наречената реална икономика – тази част от бизнеса, която създава блага и услуги.
Има и една друга част – бизнес модели, които не създават никаква добавена стойност, а просто преразпределят доход от една група хора към друга.Типичен пример е хазарта.
Да оставим настрани, засега тези важни детайли.
Към края на 2019 –та година богатството на 500 – те на богати хора в света е нараснало с 25 % само за 2019 –та година.
Причините за неравенството са много, изследвани са и са анализирани от много автори и анализатори „откакто свят светува“. И до ден днешен текат спорове за цената на труда и цената на капитала.
Както за всяка друга тема, така и в икономиката и политиката – най-вече в икономиката и политиката – залитането в крайности е опасно, ненужно и крие повече рискове, отколкото ползи. Това залитане обаче винаги е следствие на нарушен баланс – на отворена ножица между крайно бедните и крайно богатите в дадена общност.
Ще си позволя да споделя мое лично мнение, защото целта на текста е да споделя идея – не просто да информирам.
Възможно най- накратко – държавата в лицето на нейните лидери , доказано не се справя добре с управление на средства и мотивация на хора.
Един въпрос за размисъл по темата:
Защо пицата идва по-бързо от линейката?
Има сектори обаче, които трябва да са „под зоркото око на държавата“ точно заради осигуряване на достоен живот на най-бедните и слабите. Това са здравеопазването и образованието. Само общество от здрави и образовани хора може да се развива достойно в дългосрочен период, без да се губи излишна енергия в преследване на баланс – всеки има роля и условия за достоен живот.
Към тези обществени услуги може да се добавят и други – например управлението на оскъдни природни ресурси , като вода и полезни изкопаеми с цел това богатство да се разпределя сред по-голям процент от населението и да подобрява вече споменатите здравеопазване и образование.
Всичко това би могло да се случи само, ако тези с парите и властта се интересуват от качеството на живот на мнозинството – ако правото на достоен живот е част от тяхната ценностна система и това е право е с приоритет пред новата яхта с площадка за вертолет. Повече за ценностите може да прочетете в друга статия в блога на този линк.
Всичко до тук беше само с цел въведение.
Има един друг начин да се влияе на разпределението на богатството, но той изисква съзнателно икономическо поведение на достатъчно голяма маса потребители в общността.
Това минава през създаването на такава култура, което никак не е лесно.
Без цялата картина написаното по –доли може да звучи като утопия, но какво е утопията, ако не мит в който са повярвали достатъчно голям брой хора, но не всички.
Тази тема ще бъде развита в друг текст с друг формат.
Да се върна към заглавието:
Пазарни показатели за ценностна система?!
Представете си, че имаме достатъчно голяма група хора, да кажем над 60 % (6 от всеки 10 души), които съзнателно избират две неща:
- Къде и за кого работят – как изкарват парите си?
- Къде харчат парите си?
С две думи – кой печели от тяхното съществуване?
За да направят информиран избор на тях им трябва система от показатели, като всеки един от тези 60 % има знанията да тълкува показателите от долната таблица.
Сега да си представим, че всяка компания в общността, защо не в света, е задължена да публикува в публични регистри и на сайта си показателите в лесно разбираем табличен вид:
| Показатели | За компанията | За сектора |
| Средна заплата на персонала | ||
| Медианна заплата на персонала | ||
| Печалба (след данъци и такси) | ||
| Приходи | ||
| Активи | ||
| Среден брой на персонала за годината | ||
| Фонд заплати на висшия мениджмънт | ||
| Общ фонд заплати | ||
| Коефициенти | ||
| Брой на персонал/печалба | ||
| Печалба/приходи | ||
| Печалба/активи |
Работната заплата за дадена позиция, в даден сектор следва да е пазарна стойност и да зависи от това колко лесно работодателя може да си намери качествен служител за същата позиция за по-малко пари – съответно служителят да си намери същата работа за повече пари.
Разделението в долната таблица е условно със следните уточнения:
- Всички примери са за бизнес модел, който работи и генерира чиста печалба след всички направени разходи, данъци, такси!
- Отклоненията от средната заплата за компанията и сектора се дължат на визията и ценностите на управителите – те решават каква част от приходите да останат у тях като печалба и заплати за висшия мениджмънт (често са собственици на значителен дял) и каква част да бъде разпределена между служителите под формата на заплати и бонуси.
- Много голямо значение има сектора и момента в развитието на компанията – дали се заделят и планират средства за иновации, планиран ръст, предвидена криза или друго!
| Тип 4 „слаб“ мениджър добър човек Печалба под средните нива. Сердна заплата > сектора |
Тип 1
добър мениджър/добър човек Печалбата е над средната. Средна заплата за компанията > средна за сектора. |
| Тип 3 „слаб“ мениджър/алчен човек Печалба под средните нива. Средна заплата < сектора |
Тип 2
добър мениджър/алчен човек Печалбата е над средната. Средна заплата за компанията < средна за сектора. |
Примерът е с цел най-обща представа и онагледяване значението на визията и ценностите на управителите и влиянието им върху разпределението на благата създадени с общ труд!
Към примера и анализа могат да бъдат добавени и много други параметри и зависимости, както и информация за тълкуването им, но целта на статията не е да бъде учебник по икономика – целта представяне на значението на субективни човешки решения за качеството на живот и качеството на обществените услуги .
Представете си, че има публичен регистър в който като на стена на срама са всички компании, чиито управители са били осъждани за корупция и търговия с влияние!
Представете си, че в този регистър са и всички осъдени за укриване на данъци и осигуровки!
Целта е да си зададем отново следните въпроси:
- Къде и за кого работим – как изкарваме парите си?
- Къде харчим парите си?
С две думи – кой печели от нашето съществуване?
Само си представете свят в който 60 % от населението избира съзнателно работодателите, партньорите, доставчиците и клиентите си.
Представете си свят в който алчността се наказва от пазарното поведение на тези 60 %.
Това не е утопия – въпрос на образование, свобода и информиран избор е!
И не на последно място – въпрос на законност и спазване на правила – неизменна част от ценностната система на всеки познаващ значението на думата #Справедливост!
