Пазарни показатели за ценностна система?!

Причината за този текст е една конкретна случка и поредица от събития, но тя е просто едно парче – част от пъзел, част от много други свързани събития.

Всеки човек, обичащ да наблюдава света около себе си, има негова собствена система да навързва уж случайни факти в система – неговата ценностна система и мироглед.

„Цялото е по- голямо от неговите съставни части.“

Не знам дали цитатът е точен и кой е авторът, но тази мисъл обяснява добре смисъла на дадено производство. Купувате суровини, наемате работници, създавате организация и произвеждате нещо – нещо, което струва повече от суровините, труда на работниците и риска за Вас – предприемача, като включите заплата за себе си, печалба, данъци, осигуровки, цената на парите (доход, който биха Ви донесли парите с по-малък риск без да се ангажирате с труд и време).

Това е модела за печалба в така наречената реална икономика – тази част от бизнеса, която създава блага и услуги.

Има и една друга част – бизнес модели, които не създават никаква добавена стойност, а просто преразпределят доход от една група хора към друга.Типичен пример е хазарта.

Да оставим настрани, засега тези важни детайли.

Към края на 2019 –та година богатството на 500 – те на богати хора в света е нараснало с 25 % само за 2019 –та година.

Само 26 от най-богатите хора в света имат повече комбинирано богатство от най-бедните 3,8 милиарда души.

Причините за неравенството са много, изследвани са и са анализирани от много автори и анализатори „откакто свят светува“. И до ден днешен текат спорове за цената на труда и цената на капитала.

Както за всяка друга тема, така и в икономиката и политиката – най-вече в икономиката и политиката – залитането в крайности е опасно, ненужно и крие повече рискове, отколкото ползи. Това залитане обаче винаги е следствие на нарушен баланс – на отворена ножица между крайно бедните и крайно богатите в дадена общност.   

Ще си позволя да споделя мое лично мнение, защото целта на текста е да споделя идея – не просто да информирам.

Възможно най- накратко – държавата в лицето на нейните лидери , доказано не се справя добре с управление на средства и мотивация на хора.

Един въпрос за размисъл по темата:

Защо пицата идва по-бързо от линейката?

Има сектори обаче, които трябва да са „под зоркото око на държавата“ точно заради осигуряване на достоен живот на най-бедните и слабите. Това са здравеопазването и образованието. Само общество от здрави и образовани хора може да се развива достойно в дългосрочен период, без да се губи излишна енергия в преследване на баланс – всеки има роля и условия за достоен живот.

Към тези обществени услуги може да се добавят и други – например управлението на оскъдни природни ресурси , като вода  и полезни изкопаеми с цел това богатство да се разпределя сред по-голям процент от населението и да подобрява вече споменатите здравеопазване и образование.

Всичко това би могло да се случи само, ако тези с парите и властта се интересуват от качеството на живот на мнозинството – ако правото на достоен живот е част от тяхната ценностна система и това е право е с приоритет пред новата яхта с площадка за вертолет. Повече за ценностите може да прочетете в друга статия в блога на този линк.

Всичко до тук беше само с цел въведение.

Има един друг начин да се влияе на разпределението на богатството, но той изисква съзнателно икономическо поведение на достатъчно голяма  маса потребители в общността.

Това минава през създаването на такава култура, което никак не е лесно.

Без цялата картина написаното по –доли може да звучи като утопия, но какво е утопията, ако не мит в който са повярвали достатъчно голям брой хора, но не всички.

Тази тема ще бъде развита в друг текст с друг формат.

Да се върна към заглавието:

 Пазарни показатели за ценностна система?!

Представете си, че имаме достатъчно голяма група хора, да кажем над 60 % (6 от всеки 10 души), които съзнателно избират две неща:

  1. Къде и за кого работят –  как изкарват парите си?
  2. Къде харчат парите си?

С две думи – кой печели от тяхното съществуване?

За да направят информиран избор на тях им трябва система от показатели, като всеки един от тези 60 % има знанията да тълкува показателите от долната таблица.

Сега да си представим, че всяка компания в общността, защо не  в света, е задължена да публикува в публични регистри и на сайта си показателите в лесно разбираем табличен вид:

Показатели За компанията За сектора
Средна заплата на персонала    
Медианна заплата на персонала    
Печалба (след данъци и такси)    
Приходи    
Активи    
Среден брой на персонала за годината    
Фонд заплати на висшия мениджмънт    
Общ фонд заплати    
Коефициенти    
Брой на персонал/печалба    
Печалба/приходи    
Печалба/активи    

Работната заплата за дадена позиция, в даден сектор следва да е пазарна стойност и да зависи от това колко лесно работодателя може  да си намери качествен служител за същата позиция за по-малко пари – съответно служителят да си намери същата работа за повече пари.

Разделението в долната таблица е условно със следните уточнения:

  • Всички примери са за бизнес модел, който работи и генерира чиста печалба след всички направени разходи, данъци, такси!
  • Отклоненията от средната заплата за компанията и сектора се дължат на визията и ценностите на управителите – те решават каква част от приходите да останат у тях като печалба и заплати за висшия мениджмънт (често са собственици на значителен дял) и каква част да бъде разпределена между служителите под формата на заплати и бонуси.
  • Много голямо значение има сектора и момента в развитието на компанията – дали се заделят и планират средства за иновации, планиран ръст, предвидена криза или друго!
Тип 4
„слаб“ мениджър добър човек

Печалба под средните нива.
Сердна заплата > сектора
Тип 1
добър мениджър/добър човек

Печалбата е над средната.
Средна заплата за компанията >  средна за сектора.
Тип 3
„слаб“ мениджър/алчен човек

Печалба под средните нива.
Средна заплата < сектора
Тип 2
добър мениджър/алчен  човек

Печалбата е над средната.
Средна заплата за компанията <  средна за сектора.

Примерът е с цел най-обща представа и онагледяване значението на визията и ценностите на управителите и влиянието им върху разпределението на благата създадени с общ труд!   

Към примера и анализа могат да бъдат добавени и много други параметри и зависимости, както и информация за тълкуването им, но целта на статията не е да бъде учебник по икономика – целта представяне на значението на субективни човешки решения за качеството на живот и качеството на обществените услуги .

Представете си, че има публичен регистър в който като на стена на срама са всички компании, чиито управители са били осъждани за корупция и търговия с влияние!

Представете си, че в този регистър са и всички осъдени за укриване на данъци и осигуровки!  

Целта е да си зададем отново следните въпроси:

  1.  Къде и за кого работим –  как изкарваме парите си?
  2. Къде харчим парите си?

С две думи – кой печели от нашето съществуване?

Само си представете свят в който 60 % от населението избира съзнателно работодателите, партньорите, доставчиците и клиентите си.

Представете си свят в който алчността се наказва от пазарното поведение на тези 60 %.

Това не е утопия – въпрос на образование, свобода  и информиран избор е!   

И не на последно място – въпрос на законност и спазване на правила – неизменна част от ценностната система на всеки познаващ значението на думата #Справедливост!

Последна:
По избор на редактора:

Всички авторски права запазени от Прогресия.БГ

Scroll Up